Техническа помощ за подготовка на проект "Модернизация на железопътната линия София-Перник-Радомир-Гюешево-граница с Република Македония"

ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ

 

Обща стойност на проекта: 31 311 537 лв.

Техническа помощ за подготовка на проект за модернизация на железопътна линия София - Перник - Радомир - Гюешево - граница с Република Македония е част от основната мрежа и частично попада по протежението на коридор Ориент/Източнo Средиземноморски (Orient/East Med Corridor). Инвестиционният проект предвижда изграждане на железопътна магистрала, която да обслужва населението, вътрешния и международния товарен трафик.

Проектът ще осигури оперативна съвместимост на инфраструктурата, оборудването, системите за управление, експлоатация и безопасност, както и свързаност с европейските железопътни мрежи чрез прилагането на унифицирани стандарти и в съответствие с изискванията на Транс-европейската транспортна мрежа.

Железопътна линия София - Перник - Радомир - Гюешево - граница с Република Македония е с обща дължина 139 км. Проектната скорост варира от 70 до 100 км/ч, с някои ограничения от 40 до 75 км/ч. В участъка има 12 моста с обща дължина 251 м и 6 прелеза. Управлението на движението се осъществява посредством полуавтоматична блокировка без проходни сигнали между гарите.

Участъкът Радомир – Гюешево е с обща  дължина 87.97 км., еднопътна, неелектрифицирана жп линия с междурелсие 1435 mm. Линията е разделена на два участъка:

  • жп участък Радомир – Кюстендил има 4 междинни гари, 8 спирки, 12 моста с обща дължина 371 м, 9 тунела с обща дължина 1927 м и 12 прелеза с дървено покритие. Проектната скорост варира от 75 до 90 км/ч;
  • жп участък Кюстендил – Гюешево има 9 спирки, 7 моста с дължина 197 м, 8 тунела с обща дължина 950 м и 12 прелеза с дървено покритие. Проектната скорост е 65 км/ч.

От гара Гюешево до границата с Република Македония няма изградена връзка. В миналото е взето решение връзката да бъде между Гюешево и Крива Паланка (Р. Македония), като за тази цел трябва да бъде изграден граничен тунел с обща дължина 2 368,00 м, от които 1 194,70 м са на територията на Р. България. Строителството на тунела от българска страна е започнало през 1941 г. Напълно завършени са 550 м от тунела. След 1943 г. строителството на тунела e преустановено, като облицованата част е била отделена с тухлена стена от прокопаните галерии и дълго време е използвана за складово помещение.

 

ОЧАКВАНИ РЕЗУЛТАТИ:

  • Повишаване качеството на българската транспортна система;
  • Достигане европейските стандарти  за интегрирани транспортни услуги;
  • Постигане на оперативна съвместимост с железопътната мрежа на Европейския съюз;
  • Повишаване комфорта, сигурността и безопасността на железопътните превози;
  • Подобряване на екологичните условия в района на проекта, чрез намаляване на емисиите на вредни газове.