Преди 114 години, на 29.01.1912 г. „българският Манчестър“ – индустриално Габрово, става експлоатационен пункт на железопътната карта на държавата, обявила на света  своята независимост само четири години по-рано. Още през последните десетилетия на ХIХ век нарасналите икономически, образователни и културни потребности водят до нуждата от свързване на Габрово с удобен, надежден и бърз транспорт, какъвто по това време е железопътния. За първи път въпросът за железопътното свързване на града официално е поставен  през 1894 г. с приетия от правителството на Константин Стоилов Закон за проектиране и построяване на железопътната мрежа в страната. Предприемчивите габровци застават зад идеята за реализация на трасето по направлението  Търново-Габрово-Шипка-Казанлък-Стара Загора, но по ред причини това не се случва. През 1904 г. се стига до решение, отклонението за Габрово да бъде от станция Царева ливада.

Свидетелство, че това е било национално значимо събитие е мащабът на тържествата в края на януари 1912 г. – тържеството по откриването на линията е организирано на гара Царева ливада, след което продължава с откриването и на новата гара в Габрово. С височайши влак, возен с два локомотива от наскоро доставената модерна серия 700 (по-късно серия 27-00) за откриване на новия железен път към Габрово, на гара Царева ливада пристигат цар Фердинанд, царица Елеонора, престолонаследникът княз Борис Търновски и голяма група министри. След официалното откриване на железопътната линия, влакът потегля към гара Габрово. На тържествата на Царева ливада и Габрово присъстват видни габровски общественици, индустриалци и внушително множество от граждани. Всеобщо е било усещането, че се случва нещо много важно и значимо и за страната, и за региона.

Главното предприятие по постройката на участъка Търново-Борущица от Трансбалканската ни железница, което през 1907 г. поема строителството и на отклонението Царева ливада-Габрово, с дължина 17,38 км, към края на 1912 г. успява да го завърши и предаде за експлоатация. В първите си километри железният път следва дефилето на Дряновската река. По трасето са изградени три спирки: Стойчевци, Съботковци и Иванковци, шест кантона, два моста и множество други изкуствени съоръжения. Новата линия пресича три пъти шосеен път и минава през 5 тунела с обща дължина 736 м. Някои от тунелите изцяло, а други частично, не са облицовани, тъй като преминават през здрави скални породи. Първоначално положените релси са тип РПШ-31,2 кг/м с дължина 12 м, каквито по това време са и релсите на горното строене  на Централната железопътна линия София-Горна Оряховица-Варна. Между 1940 и 1950 г. най-голямата спирка Съботковци функционира като гара.

Имаме основание да считаме,  че изграждането на железопътната линия Царева ливада-Габрово, освен значим обект на нашата железница,  е бил и интернационален строеж – заедно с наетите за строителството много мъже и жени от района, по трасето се трудят и македонци, италианци, черногорци, сърби и хървати, чиято работа по най-категоричен начин  е контролирана от добре организирана система от предприемачи, акорданти и надзиратели.

 Първите влакове тръгват към Габрово само няколко месеца преди началото на изключително труден период от най-новата ни история – драматичните години на войните за национално обединение. Скоро след Първата световна война,  Европа е обхваната от нов глобален конфликт, който радикално променя посоката на  стрелката на политическия  компас. През всичките тези времена на тежки  изпитания, колоосите на живота продължават   надеждно да свързват Габрово с железопътната мрежа на страната.

През 1969 г. е завършена реконструкцията на железния път, което позволява експлоатация на подвижен състав с осово натоварване от 20 т/ос. През 1974 г. дизеловата тяга  стъпва на релсите на 42-ра линия, измествайки властвалата много десетилетия парната тракция. Само три години по-късно, през 1977 г. линията е електрифицирана. Към  началото на  70-те години на миналия век между Царева ливада и Габрово за денонощие се движат 26 влака – 17 пътнически и 9 товарни, като товарът за Габрово достига 120-140 вагони  – свидетелство за наситен трафик, впечатляваща стопанска активност и  значимост на града като  промишлен център на страната  по онова време.

Можем да предполагаме с голяма вероятност, че архитект Христо Енев, считан за първия дипломиран български архитект, е автор на проекта на приемното здание на гара Габрово. В периода 1906 – 1909 г. той е бил инспектор в Главна дирекция на железниците. Архитектурно – художественото решение на приемната сграда на гара Габрово  е повлияно от стила сецесион и се характеризира с богата пластична украса и подбрано цветово съчетание на декоративния детайл. Налице е характерното за стила пластично подчертаване с клинкерни тухли на арките на отворите, като стрехите са подпрени с конзоли от ковано желязо с елипсовидни очертания. А старият перонен часовник на челната фасада на сградата, безпристрастен свидетел на постоянно променящия се свят, вече 114 години продължава да отмерва неумолимия ход на Времето.

инж. Иван Гогев

м. януари 2026 г.